26.02.2009 г., 11:00

Матине

999 0 2

                         Матине

 

Навън е лед,

пази се,  да не се подхлъзнеш!

Навън е студ,

облечи се, за да не измръзнеш!

 

След тези взаимни поръчения,

изречени от все сърце,

решихме да си направим развлечение

и тръгнахме на матине.

 

НДК - широки коридори,

зала шест, картини подредени,

и много хора - млади, стари,

от музиката запленени.

 

В залата столове и много камери,

в средата - пултове и микрофони,

Квартет "Димов "щеше да свири,

този концерт ще го запомним.

 

И свириха хората - увлечени, в захлас,

цигулките плачеха в ръцете им,

имах чувството, че свирят само за нас,

за да изпълнят с радост сърцата ни.

 

Радостни и доволни бяхме в този ден,

душите ни с нежни звуци бяха погалени,

аз много се радвах, че ти беше до мен,

тези мигове няма да бъдат забравени.

 

Разделихме се и ти си отиде,

застанах и дълго гледах след теб.

Тръгнах си, но където и да идех,

имах чувсвото, че си редом до мен.

 

Не! Ти беше вътре в мен!

 

              януари 2000 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е...красиво изразено чувство...с много нежност и обич.
    хубаво е, Асен...
  • Поздрави! Хубаво е, че пищете за София - поколенията дали ще знаят как сме живяли някога...? Тези стихове са подарък за тях, макар да са с лично послание.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...