Иска ми се с думи теб да изрисувам,
но дали има стих толкова красив -
няма, колкото и да умувам
ти за мен си слънчевият лъч щастлив.

Иска ми се да напиша с думи прости,
че невиждано явление си ти за мене,
но като че ли в душата нещо се залости
и пред чудо ясно падам на колене.

Иска ми се твоят поглед мил
винаги  във мен да тлее,
желая той да не бъде никога унил,
а като лъч надежда ослепително да грее.

Непорочната усмивка, тя е несравнима,
струи от нея чистота и благоверност
чудо ще е за всеки, който поне за миг я има,
усмивка истинска, без капка лицемерност.

Красота, прелест, още много в тебе има
черти необикновени, някак си различни
ти си тихата, приятна кротка зима
с планината свързана с чувства лични.

В черно или розово - няма значение -
красотата истинска не е в облеклото -
пред тебе само преклонение,
напук на мнението хорско и на злото.

Като заключение нека ти пожелая
да си винаги такава пряма,
относно теб вече не трябва да гадая -
ти си истината - на човека бляна.