Nov 9, 2008, 12:13 AM

Мая

  Poetry » Love
461 0 1

Иска ми се с думи теб да изрисувам,
но дали има стих толкова красив -
няма, колкото и да умувам
ти за мен си слънчевият лъч щастлив.

 

Иска ми се да напиша с думи прости,
че невиждано явление си ти за мене,
но като че ли в душата нещо се залости
и пред чудо ясно падам на колене.

 

Иска ми се твоят поглед мил
винаги  във мен да тлее,
желая той да не бъде никога унил,
а като лъч надежда ослепително да грее.

 

Непорочната усмивка, тя е несравнима,
струи от нея чистота и благоверност
чудо ще е за всеки, който поне за миг я има,
усмивка истинска, без капка лицемерност.

 

Красота, прелест, още много в тебе има
черти необикновени, някак си различни
ти си тихата, приятна кротка зима
с планината свързана с чувства лични.

 

В черно или розово - няма значение -
красотата истинска не е в облеклото -
пред тебе само преклонение,
напук на мнението хорско и на злото.

 

Като заключение нека ти пожелая
да си винаги такава пряма,
относно теб вече не трябва да гадая -
ти си истината - на човека бляна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крум тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...