Мечта

1 февр. 2011 г., 23:16

Поэзия » Любовная

507 0 3

Навън е тъмно, дъждът вали,

вятърът лъкатуши старите върби.

Капки дъжд се стичат,

шумят листата, ечи градът.

Една жена сред четири стени стои

и наблюдава отстрани.

Сълзи се спускат от нейните очи.

Толкова боли, а времето бавно лети.

Желае да е с НЕГО, да го дари с добрина,

да усети полъха на чувствата чрез неговата топлина.

Да лежат двама в мекото легло.

Тя, галейки сърцето му,

а той – нейното чело.

Прегърнати в нощта,

да потънат в любовта.

Една жена си мечтае,

а съдбата с душата ù си играе.

Изпитва нейните сила и дух,

за да ù помогне да разгадае непоколебимия му нюх.

Очаква я изненада,

но тя трябва да продължи да се надява.

Мечтите са извън реалността,

а тя е мразовита като зимата.

did3t0o (Диляна Колева)

2011-02-02T14:17:02+02:00

Хах.. гледай да е добро колкото това. Много му се кефя!
mimsssanka (Марияна Стоянова)

2011-02-02T14:14:19+02:00

Диде, очаквай скоро ново попълнение, съчинено с нетърпение...
did3t0o (Диляна Колева)

2011-02-02T14:02:17+02:00

Много е хубаво, Миме! Съчини едно и за мен.