Мечта
Навън е тъмно, дъждът вали,
вятърът лъкатуши старите върби.
Капки дъжд се стичат,
шумят листата, ечи градът.
Една жена сред четири стени стои
и наблюдава отстрани.
Сълзи се спускат от нейните очи.
Толкова боли, а времето бавно лети.
Желае да е с НЕГО, да го дари с добрина,
да усети полъха на чувствата чрез неговата топлина.
Да лежат двама в мекото легло.
Тя, галейки сърцето му,
а той – нейното чело.
Прегърнати в нощта,
да потънат в любовта.
Една жена си мечтае,
а съдбата с душата ù си играе.
Изпитва нейните сила и дух,
за да ù помогне да разгадае непоколебимия му нюх.
Очаква я изненада,
но тя трябва да продължи да се надява.
Мечтите са извън реалността,
а тя е мразовита като зимата.
© Марияна Стоянова All rights reserved.
