mimsssanka (Марияна Стоянова)
1 1
Feb 1, 2011, 11:16 PM

Мечта 

  Poetry » Love
492 0 3

Навън е тъмно, дъждът вали,

вятърът лъкатуши старите върби.

Капки дъжд се стичат,

шумят листата, ечи градът.

 

Една жена сред четири стени стои

и наблюдава отстрани.

Сълзи се спускат от нейните очи.

Толкова боли, а времето бавно лети.

 

Желае да е  с НЕГО, да го дари с добрина,

да усети полъха на чувствата чрез неговата топлина.

Да лежат двама в мекото легло.

Тя, галейки сърцето му,

а  той – нейното чело.

Прегърнати в нощта,

да потънат в любовта.

 

Една жена си мечтае,

а съдбата с душата ù си играе.

Изпитва нейните сила и дух,

за да ù помогне да разгадае непоколебимия му нюх.

 

Очаква я изненада,

но тя трябва  да продължи да се надява.

Мечтите са извън реалността,

а тя е мразовита като зимата.

© Марияна Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??