mimsssanka (Марияна Стоянова)
1 1
1.02.2011 г., 23:16 ч.

Мечта 

  Поезия » Любовна
504 0 3

Навън е тъмно, дъждът вали,

вятърът лъкатуши старите върби.

Капки дъжд се стичат,

шумят листата, ечи градът.

 

Една жена сред четири стени стои

и наблюдава отстрани.

Сълзи се спускат от нейните очи.

Толкова боли, а времето бавно лети.

 

Желае да е  с НЕГО, да го дари с добрина,

да усети полъха на чувствата чрез неговата топлина.

Да лежат двама в мекото легло.

Тя, галейки сърцето му,

а  той – нейното чело.

Прегърнати в нощта,

да потънат в любовта.

 

Една жена си мечтае,

а съдбата с душата ù си играе.

Изпитва нейните сила и дух,

за да ù помогне да разгадае непоколебимия му нюх.

 

Очаква я изненада,

но тя трябва  да продължи да се надява.

Мечтите са извън реалността,

а тя е мразовита като зимата.

© Марияна Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??