20 мая 2021 г., 10:48

Мечта

904 1 12

И аз си пожелах:

    И мене някой да извае,

да идват и да ми се удивляват!

 -  Каква натура

  - Каква ужасна прилика и красота,

ръка на майстор пипала е тука!

Да спре един ценител

     и с огнен поглед

мен да прилъскае и стопи!

Защото аз си пожелах

     от восък някой мене да извае!

 

Все по- малко остават

     фигурите восъчни (кралски) по света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
  • Браво Пепи, пролет е, цветя бол и мечтите край нямат!
  • Я по-добре да те приласкае и с любов,
    вместо с восък, да те вае!

    Паноптикумите са за звездите,
    за простосмъртните - цветята и мечтите!
  • Благодаря ти Роси! То вече толкова восък, глина, пък и за мрамор от Карара....пък и сърцата все нещо болниии!
  • Пожелавам ти, Руми, да те извае ценител! Със сърцето си и не от восък, а от мечти! 🙂

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...