И аз си пожелах:
И мене някой да извае,
да идват и да ми се удивляват!
- Каква натура
- Каква ужасна прилика и красота,
ръка на майстор пипала е тука!
Да спре един ценител
и с огнен поглед
мен да прилъскае и стопи!
Защото аз си пожелах
от восък някой мене да извае!
Все по- малко остават
фигурите восъчни (кралски) по света!
© Румяна Щерева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
