May 20, 2021, 10:48 AM

Мечта

897 1 12

И аз си пожелах:

    И мене някой да извае,

да идват и да ми се удивляват!

 -  Каква натура

  - Каква ужасна прилика и красота,

ръка на майстор пипала е тука!

Да спре един ценител

     и с огнен поглед

мен да прилъскае и стопи!

Защото аз си пожелах

     от восък някой мене да извае!

 

Все по- малко остават

     фигурите восъчни (кралски) по света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!
  • Браво Пепи, пролет е, цветя бол и мечтите край нямат!
  • Я по-добре да те приласкае и с любов,
    вместо с восък, да те вае!

    Паноптикумите са за звездите,
    за простосмъртните - цветята и мечтите!
  • Благодаря ти Роси! То вече толкова восък, глина, пък и за мрамор от Карара....пък и сърцата все нещо болниии!
  • Пожелавам ти, Руми, да те извае ценител! Със сърцето си и не от восък, а от мечти! 🙂

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...