Bonov (Добри Бонов)
51 161
11 окт. 2021 г., 17:18

Мечта 

  Поэзия
675 5 9

За сбогом ти помахах със ръка, 
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.

 

Заблестяха локвени петна, 
и сред тях небето - на парцали. 
Една луна, протегна зла ръка, 
и мигом тротоарите запали. 

 

А вятърът изкашля две листа, 
от мрака на угасналите клони - 
в един отчаян миг от вечността, 
че се обръщаш, даже ми се стори... 

 

Продъни се среднощното небе! 
Удави и последната звездица... 
Само аз в проклетото градче, 
дъждолеех облачна водица. 

 

И се сливам тайно със нощта - 
дъждът нарамил, да си тръгна, 
сред кратери от локвени петна 
ще търся начин да те сбъдна.

© Добри Бонов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

12 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??