Мечта
За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна,
и сред тях небето - на парцали.
Една луна, протегна зла ръка,
и мигом тротоарите запали.
А вятърът изкашля две листа,
от мрака на угасналите клони -
в един отчаян миг от вечността,
че се обръщаш, даже ми се стори...
Продъни се среднощното небе!
Удави и последната звездица...
Само аз в проклетото градче,
дъждолеех облачна водица.
И се сливам тайно със нощта -
дъждът нарамил, да си тръгна,
сред кратери от локвени петна
ще търся начин да те сбъдна.
© Добри Бонов All rights reserved.
