Мечта
За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна,
и сред тях небето - на парцали.
Една луна, протегна зла ръка,
и мигом тротоарите запали.
А вятърът изкашля две листа,
от мрака на угасналите клони -
в един отчаян миг от вечността,
че се обръщаш, даже ми се стори...
Продъни се среднощното небе!
Удави и последната звездица...
Само аз в проклетото градче,
дъждолеех облачна водица.
И се сливам тайно със нощта -
дъждът нарамил, да си тръгна,
сред кратери от локвени петна
ще търся начин да те сбъдна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
