Bonov (Добри Бонов)
51 161
11 oct 2021, 17:18

Мечта 

  Poesía
527 5 9

За сбогом ти помахах със ръка, 
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.

 

Заблестяха локвени петна, 
и сред тях небето - на парцали. 
Една луна, протегна зла ръка, 
и мигом тротоарите запали. 

 

А вятърът изкашля две листа, 
от мрака на угасналите клони - 
в един отчаян миг от вечността, 
че се обръщаш, даже ми се стори... 

 

Продъни се среднощното небе! 
Удави и последната звездица... 
Само аз в проклетото градче, 
дъждолеех облачна водица. 

 

И се сливам тайно със нощта - 
дъждът нарамил, да си тръгна, 
сред кратери от локвени петна 
ще търся начин да те сбъдна.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

12 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??