За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна,
и сред тях небето - на парцали.
Една луна, протегна зла ръка,
и мигом тротоарите запали.
А вятърът изкашля две листа,
от мрака на угасналите клони -
в един отчаян миг от вечността,
че се обръщаш, даже ми се стори... ...