Съдбата ни пресреща

и все насън ни среща,

но не виждам аз лицето

на момичето насреща.

Всеки миг ще ме омае.

Тук се питам аз ,,Коя е

тази, която там витае?''

Сърцето нея все желае.

Винаги ми се усмихва.

Двамата все си играем.

Любовта ни не утихва

там в съня недосегаем.

Изпълнена е с радост.

От нея блика младост.

Всяка част от този сън

за мен е чиста сладост.

Насън си се целуваме

копринено, безкрайно.

Сърдечно си ликуваме

и говорим си потайно.

Щом толкоз се вълнуваме

с нея явно се жадуваме.

Само да можехме на живо

да се виждаме и чуваме...