24.02.2024 г., 15:14

Мечта

542 1 0

Съдбата ни пресреща

и все насън ни среща,

но не виждам аз лицето

на момичето насреща.

 

Всеки миг ще ме омае.

Тук се питам аз ,,Коя е

тази, която там витае?''

Сърцето нея все желае.

 

Винаги ми се усмихва.

Двамата все си играем.

Любовта ни не утихва

там в съня недосегаем.

 

Изпълнена е с радост.

От нея блика младост.

Всяка част от този сън

за мен е чиста сладост.

 

Насън си се целуваме

копринено, безкрайно.

Сърдечно си ликуваме

и говорим си потайно.

 

Щом толкоз се вълнуваме

с нея явно се жадуваме.

Само да можехме на живо

да се виждаме и чуваме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чанко Чанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...