Feb 24, 2024, 3:14 PM

Мечта

  Poetry » Love
550 1 0

Съдбата ни пресреща

и все насън ни среща,

но не виждам аз лицето

на момичето насреща.

 

Всеки миг ще ме омае.

Тук се питам аз ,,Коя е

тази, която там витае?''

Сърцето нея все желае.

 

Винаги ми се усмихва.

Двамата все си играем.

Любовта ни не утихва

там в съня недосегаем.

 

Изпълнена е с радост.

От нея блика младост.

Всяка част от този сън

за мен е чиста сладост.

 

Насън си се целуваме

копринено, безкрайно.

Сърдечно си ликуваме

и говорим си потайно.

 

Щом толкоз се вълнуваме

с нея явно се жадуваме.

Само да можехме на живо

да се виждаме и чуваме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чанко Чанев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....