Feb 24, 2024, 3:14 PM

Мечта

  Poetry » Love
544 1 0

Съдбата ни пресреща

и все насън ни среща,

но не виждам аз лицето

на момичето насреща.

 

Всеки миг ще ме омае.

Тук се питам аз ,,Коя е

тази, която там витае?''

Сърцето нея все желае.

 

Винаги ми се усмихва.

Двамата все си играем.

Любовта ни не утихва

там в съня недосегаем.

 

Изпълнена е с радост.

От нея блика младост.

Всяка част от този сън

за мен е чиста сладост.

 

Насън си се целуваме

копринено, безкрайно.

Сърдечно си ликуваме

и говорим си потайно.

 

Щом толкоз се вълнуваме

с нея явно се жадуваме.

Само да можехме на живо

да се виждаме и чуваме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чанко Чанев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...