3 июл. 2024 г., 01:22

Мечта

762 2 5

Когато малка бях, мечтаех

да съм вълшебница добра.

Със пухкав великденски заек

да тичаме на свобода

 

и да превръщам Пепеляшки

в красавици с омаен чар.

От тикви да създам каляски

и все на шест да хвърлям зар.

 

Да имам шапка невидимка,

вълшебна пръчка с тънък връх

и със летящото килимче

в небето да летя без дъх.

 

Но тъй и не се случи чудо,

момиче си останах аз –

обикновено, малко щуро.

Не срещнах нито принц, ни княз.

 

Не вярвам вече в Хари Потър,

във Дядо Коледа дори.

Сама мечтите сбъдвам бодро –

вълшебница съм може би.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Фъртунова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...