3.07.2024 г., 1:22

Мечта

754 2 5

Когато малка бях, мечтаех

да съм вълшебница добра.

Със пухкав великденски заек

да тичаме на свобода

 

и да превръщам Пепеляшки

в красавици с омаен чар.

От тикви да създам каляски

и все на шест да хвърлям зар.

 

Да имам шапка невидимка,

вълшебна пръчка с тънък връх

и със летящото килимче

в небето да летя без дъх.

 

Но тъй и не се случи чудо,

момиче си останах аз –

обикновено, малко щуро.

Не срещнах нито принц, ни княз.

 

Не вярвам вече в Хари Потър,

във Дядо Коледа дори.

Сама мечтите сбъдвам бодро –

вълшебница съм може би.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...