Мечта
Когато малка бях, мечтаех
да съм вълшебница добра.
Със пухкав великденски заек
да тичаме на свобода
и да превръщам Пепеляшки
в красавици с омаен чар.
От тикви да създам каляски
и все на шест да хвърлям зар.
Да имам шапка невидимка,
вълшебна пръчка с тънък връх
и със летящото килимче
в небето да летя без дъх.
Но тъй и не се случи чудо,
момиче си останах аз –
обикновено, малко щуро.
Не срещнах нито принц, ни княз.
Не вярвам вече в Хари Потър,
във Дядо Коледа дори.
Сама мечтите сбъдвам бодро –
вълшебница съм може би.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
Успех, Яна!
