3 jul 2024, 1:22

Мечта

758 2 5

Когато малка бях, мечтаех

да съм вълшебница добра.

Със пухкав великденски заек

да тичаме на свобода

 

и да превръщам Пепеляшки

в красавици с омаен чар.

От тикви да създам каляски

и все на шест да хвърлям зар.

 

Да имам шапка невидимка,

вълшебна пръчка с тънък връх

и със летящото килимче

в небето да летя без дъх.

 

Но тъй и не се случи чудо,

момиче си останах аз –

обикновено, малко щуро.

Не срещнах нито принц, ни княз.

 

Не вярвам вече в Хари Потър,

във Дядо Коледа дори.

Сама мечтите сбъдвам бодро –

вълшебница съм може би.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...