Мечта
В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива
мечтата ни погребана така
Говори ни "Аз искам да се сбъдна"
Претегляме сърцето и ума
Къде е скрито тука невъзможното?
Невъзможност е когато не се борим.
Къде са наш'те скрити тайни граници?
Може би, където ги поставим...
И от какво тъй много се страхуваме
да бъдем себе си до край сега?
За да бъдеш себе си е нужно
да заплатиш високата цена.
Да се докажеш сам пред себе си и другите.
Не си живял без смисъл и без страст
щом дръзко си се борил за мечтата си
преди да се здрависаш със смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Георгиева Все права защищены
