Мечта
В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива
мечтата ни погребана така
Говори ни "Аз искам да се сбъдна"
Претегляме сърцето и ума
Къде е скрито тука невъзможното?
Невъзможност е когато не се борим.
Къде са наш'те скрити тайни граници?
Може би, където ги поставим...
И от какво тъй много се страхуваме
да бъдем себе си до край сега?
За да бъдеш себе си е нужно
да заплатиш високата цена.
Да се докажеш сам пред себе си и другите.
Не си живял без смисъл и без страст
щом дръзко си се борил за мечтата си
преди да се здрависаш със смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
