Nov 27, 2024, 1:27 PM

Мечта

361 0 1

В годините неволно се променяме

забравяме във себе си мечтата

Завъртат ни безбройни отговорности

Поглъща ни за дълго рутината

 

Но там дълбоко в нас нали е жива

мечтата ни погребана така

Говори ни "Аз искам да се сбъдна"

Претегляме сърцето и ума

 

Къде е скрито тука невъзможното?

Невъзможност е когато не се борим.

Къде са наш'те скрити тайни граници?

Може би, където ги поставим...

 

 И от какво тъй много се страхуваме

да бъдем себе си до край сега?

За да бъдеш себе си е нужно

да заплатиш високата цена.

 

Да се докажеш сам пред себе си и другите.

Не си живял без смисъл и без страст

щом дръзко си се борил за мечтата си

преди да се здрависаш със смъртта...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...