RainaVakova
413 2666
26 авг. 2018 г., 18:42  

Мечта била е младостта 

  Поэзия » Другая
443 5 10

Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.

Макар че малкото дете
от лошото не помни нищо,
расте окото, все расте,
но с възрастта не се насища
и търси щастие в мъгла
със сетивата непригодни,
а начертаната съдба
си разиграва вечно коня.

Край мен небето си тече.
В дълбоката река не влизам
и младостта посока взе -
несъществуващ комунизъм.

Сега е рискът със юзда.
Подметките ми са удобни...
В запас - илачи за глава
и бунтове, но благородни.

В диоптрите на очила
светът е ясен като книга
и може би от възрастта,
но вече не чета Азимов.

И всяка минала мечта
се сляга до реални цели.
Каквато можех съм била,
каквото трябва съм си взела.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели! Бъдете вдъхновени!
  • 40-те когато си преминала,
    то значи вече младостта е ферментирала,
    но тогава, с високите си градуси,
    дните също носят радости!
  • С Влади!
  • Много ми хареса, Райна, особено тук:
    "И всяка минала мечта
    се сляга до реални цели.
    Каквато можех съм била,
    каквото трябва съм си взела."
    Поздравления и аплодисменти!
  • Да, да така е...Осъзнати житейски истини. А финалът може би е и задоволство!
  • Чудесно е, когато денят ти започва със стойностен стих като този!...
    Благодаря, Райне, и успешна седмица ти желая!...
  • "В диоптрите на очила
    светът е ясен като книга
    и може би от възрастта,
    но вече не чета Азимов."

    Тук си казала всичко за отминалата младост, Райна! Поздравление!

    П.П. И аз вече на чета Азимов, макар че не сложих очила.
  • Като за мен написано....
  • Нека кипне
    пак кръвта
    това оставила е
    младостта.
  • Осъзнати житейски истини и малко тъжна равносметка.
    А финалът иизразява мъдра примиреност и спокойствие.
    Харесах!
Предложения
: ??:??