Мечта била е младостта
Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.
Макар че малкото дете
от лошото не помни нищо,
расте окото, все расте,
но с възрастта не се насища
и търси щастие в мъгла
със сетивата непригодни,
а начертаната съдба
си разиграва вечно коня.
Край мен небето си тече.
В дълбоката река не влизам
и младостта посока взе -
несъществуващ комунизъм.
Сега е рискът със юзда.
Подметките ми са удобни...
В запас - илачи за глава
и бунтове, но благородни.
В диоптрите на очила
светът е ясен като книга
и може би от възрастта,
но вече не чета Азимов.
И всяка минала мечта
се сляга до реални цели.
Каквато можех съм била,
каквото трябва съм си взела.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели! Бъдете вдъхновени!
-
40-те когато си преминала,
то значи вече младостта е ферментирала,
но тогава, с високите си градуси,
дните също носят радости! -
С Влади!
-
Да, да така е...Осъзнати житейски истини. А финалът може би е и задоволство!
-
Чудесно е, когато денят ти започва със стойностен стих като този!...
Благодаря, Райне, и успешна седмица ти желая!... -
"В диоптрите на очила
светът е ясен като книга
и може би от възрастта,
но вече не чета Азимов."
Тук си казала всичко за отминалата младост, Райна! Поздравление!
П.П. И аз вече на чета Азимов, макар че не сложих очила. -
Като за мен написано....
-
Нека кипне
пак кръвта
това оставила е
младостта. -
Осъзнати житейски истини и малко тъжна равносметка.
А финалът иизразява мъдра примиреност и спокойствие.
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
