Мечта била е младостта
Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.
Макар че малкото дете
от лошото не помни нищо,
расте окото, все расте,
но с възрастта не се насища
и търси щастие в мъгла
със сетивата непригодни,
а начертаната съдба
си разиграва вечно коня.
Край мен небето си тече.
В дълбоката река не влизам
и младостта посока взе -
несъществуващ комунизъм.
Сега е рискът със юзда.
Подметките ми са удобни...
В запас - илачи за глава
и бунтове, но благородни.
В диоптрите на очила
светът е ясен като книга
и може би от възрастта,
но вече не чета Азимов.
И всяка минала мечта
се сляга до реални цели.
Каквато можех съм била,
каквото трябва съм си взела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
