Мечта била е младостта
Мечта била е младостта,
но не разбрах кога се сбъдна.
Я дай на слънцето крила
и после чакай да се върне.
Макар че малкото дете
от лошото не помни нищо,
расте окото, все расте,
но с възрастта не се насища
и търси щастие в мъгла
със сетивата непригодни,
а начертаната съдба
си разиграва вечно коня.
Край мен небето си тече.
В дълбоката река не влизам
и младостта посока взе -
несъществуващ комунизъм.
Сега е рискът със юзда.
Подметките ми са удобни...
В запас - илачи за глава
и бунтове, но благородни.
В диоптрите на очила
светът е ясен като книга
и може би от възрастта,
но вече не чета Азимов.
И всяка минала мечта
се сляга до реални цели.
Каквато можех съм била,
каквото трябва съм си взела.
