Мечта за пролет

23 февр. 2019 г., 22:50

Поэзия » Философская

592 4 2

Прозаичен момент или просто умора…

Крием спомени топли в дъжд от златни листа.

Слънце плахо наднича зад липите на двора,

а на прага пристъпва тихо тя, есента…

Пропълзяват мъгли над лозите узрели,

вятър шепне във клоните своя тъжен сонет.

Ще посипе той сняг във косите ни бели

и светът ще заспи под завивка от лед..

А на пролет ще цъфнат пак щастливи балконите,

птички пойни ще свият в стрехи бели гнезда.

Днес е мрачно и сиво, но се сменят сезоните…

Песента на щурци ще събуди града.

23.02.2019 г.

Таня Симеонова