Прозаичен момент или просто умора…
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента…
Пропълзяват мъгли над лозите узрели,
вятър шепне във клоните своя тъжен сонет.
Ще посипе той сняг във косите ни бели
и светът ще заспи под завивка от лед..
А на пролет ще цъфнат пак щастливи балконите,
птички пойни ще свият в стрехи бели гнезда.
Днес е мрачно и сиво, но се сменят сезоните…
Песента на щурци ще събуди града. ...