Feb 23, 2019, 10:50 PM

Мечта за пролет 

  Poetry » Phylosophy
741 4 2

Прозаичен момент или просто умора…

Крием спомени топли в дъжд от златни листа.

Слънце плахо наднича зад липите на двора,

а на прага пристъпва тихо тя,  есента…

 

Пропълзяват мъгли над лозите узрели,

вятър шепне във клоните своя тъжен сонет.

Ще посипе той сняг във косите ни бели

и светът ще заспи под завивка от лед..

 

А на пролет ще цъфнат пак щастливи балконите,

птички пойни ще свият в стрехи бели гнезда.

Днес е мрачно и сиво, но се сменят сезоните…

Песента на щурци ще събуди града.

 

23.02.2019 г.

Таня Симеонова

© Таня Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??