Мечта за пролет
Прозаичен момент или просто умора…
Крием спомени топли в дъжд от златни листа.
Слънце плахо наднича зад липите на двора,
а на прага пристъпва тихо тя, есента…
Пропълзяват мъгли над лозите узрели,
вятър шепне във клоните своя тъжен сонет.
Ще посипе той сняг във косите ни бели
и светът ще заспи под завивка от лед..
А на пролет ще цъфнат пак щастливи балконите,
птички пойни ще свият в стрехи бели гнезда.
Днес е мрачно и сиво, но се сменят сезоните…
Песента на щурци ще събуди града.
23.02.2019 г.
Таня Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
