Мечтах...
Мечтах за любов,
мечтах да съм лоша
и бях,
но в миг се пречупих
и не разбрах, че лош всъщност си ти,
вместо целувки,
обиди получавах,
вместо прегръдки,
сълзи в очите,
твърдиш, че обичаш,
но само обиждаш,
а сърцето реве и крещи,
отново от болка аз се обръщам,
но в мене гори и пак се завръщам.
И в мрака пак твойте зелени очи
отново се впиват в мойте, нали...
обичах те и още те обичам,
получих любов,
но не тази, която мечтах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Лазарова Все права защищены
