Мечтата на бай Марин

 Цяла седмица измина,

откакто бай Марин при архитект замина.

Изгарящ от една мечта,

да си построй и той камина.

Изтъкна доводи безброй.

Обърка архитекта той,

но в крайна сметка се спогодиха

и чертежите, и плановете нагодиха.

Доволен в къщи бай Марин се върна

и всичко наопаки преобърна.

Разчисти място за строеж,

изпълнен с воля и копнеж.

                 ИИИ!!!

В мразовитата зима

бай Марин започна да строи камина.

Тухли, вар, бетон и камък,

той нахвърля като замък.

Не погледна планове, чертеж,

бързо напредваше неговият строеж.

Стана той като бойна кула,

излязла от приказките за граф Дракула.

И измина само още час,

и каза бай Марин: "Готов съм аз!"

Събрахме съчки от гората, за да запалим баджата,

на бай Марин мечтата, а баджата зла голям *** му изигра.

Запуши, задими, окади всичко там.

Угасна и огненият плам, без да сбъдне бай Мариновия блян

прекрасна камина да си има,

когато дойде злата зима.

Да има камина-мечта,

пред нея да сбира родата,

а вечер на мечата кожа

да полягва блажено с жената.

Но не сбъднал своята мечта, ядоса се той накрая.

Размаха чук тежък и огромен и рече:

"Камина аз повече няма да строя,

тук в леглото до жената аз ще си стоя.

Друг това да прави,

щом има необуздани нрави.

Щом мирен не може да стои,

той камини да строи!!!"

P.S. Всяка случка с действителни лица и събития е напълно случайна!!!