25.11.2008 г., 11:21

Мечтата на бай Марин

1.2K 0 1

 Цяла седмица измина,

откакто бай Марин при архитект замина.

Изгарящ от една мечта,

да си построй и той камина.

 

Изтъкна доводи безброй.

Обърка архитекта той,

но в крайна сметка се спогодиха

и чертежите, и плановете нагодиха.

 

Доволен в къщи бай Марин се върна

и всичко наопаки преобърна.

Разчисти място за строеж,

изпълнен с воля и копнеж.

                 ИИИ!!!

В мразовитата зима

бай Марин започна да строи камина.

Тухли, вар, бетон и камък,

той нахвърля като замък.

 

Не погледна планове, чертеж,

бързо напредваше неговият строеж.

Стана той като бойна кула,

излязла от приказките за граф Дракула.

 

И измина само още час,

и каза бай Марин: "Готов съм аз!"

Събрахме съчки от гората, за да запалим баджата,

на бай Марин мечтата, а баджата зла голям *** му изигра.

 

Запуши, задими, окади всичко там.

Угасна и огненият плам, без да сбъдне бай Мариновия блян

прекрасна камина да си има,

когато дойде злата зима.

 

Да има камина-мечта,

пред нея да сбира родата,

а вечер на мечата кожа

да полягва блажено с жената.

 

Но не сбъднал своята мечта, ядоса се той накрая.

Размаха чук тежък и огромен и рече:

"Камина аз повече няма да строя,

тук в леглото до жената аз ще си стоя.

 

Друг това да прави,

щом има необуздани нрави.

Щом мирен не може да стои,

той камини да строи!!!"

 

P.S. Всяка случка с действителни лица и събития е напълно случайна!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....