25.11.2008 г., 11:21

Мечтата на бай Марин

1.2K 0 1

 Цяла седмица измина,

откакто бай Марин при архитект замина.

Изгарящ от една мечта,

да си построй и той камина.

 

Изтъкна доводи безброй.

Обърка архитекта той,

но в крайна сметка се спогодиха

и чертежите, и плановете нагодиха.

 

Доволен в къщи бай Марин се върна

и всичко наопаки преобърна.

Разчисти място за строеж,

изпълнен с воля и копнеж.

                 ИИИ!!!

В мразовитата зима

бай Марин започна да строи камина.

Тухли, вар, бетон и камък,

той нахвърля като замък.

 

Не погледна планове, чертеж,

бързо напредваше неговият строеж.

Стана той като бойна кула,

излязла от приказките за граф Дракула.

 

И измина само още час,

и каза бай Марин: "Готов съм аз!"

Събрахме съчки от гората, за да запалим баджата,

на бай Марин мечтата, а баджата зла голям *** му изигра.

 

Запуши, задими, окади всичко там.

Угасна и огненият плам, без да сбъдне бай Мариновия блян

прекрасна камина да си има,

когато дойде злата зима.

 

Да има камина-мечта,

пред нея да сбира родата,

а вечер на мечата кожа

да полягва блажено с жената.

 

Но не сбъднал своята мечта, ядоса се той накрая.

Размаха чук тежък и огромен и рече:

"Камина аз повече няма да строя,

тук в леглото до жената аз ще си стоя.

 

Друг това да прави,

щом има необуздани нрави.

Щом мирен не може да стои,

той камини да строи!!!"

 

P.S. Всяка случка с действителни лица и събития е напълно случайна!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...