Цяла седмица измина,
откакто бай Марин при архитект замина.
Изгарящ от една мечта,
да си построй и той камина.
Изтъкна доводи безброй.
Обърка архитекта той,
но в крайна сметка се спогодиха
и чертежите, и плановете нагодиха.
Доволен в къщи бай Марин се върна
и всичко наопаки преобърна.
Разчисти място за строеж,
изпълнен с воля и копнеж.
ИИИ!!!
В мразовитата зима
бай Марин започна да строи камина.
Тухли, вар, бетон и камък,
той нахвърля като замък.
Не погледна планове, чертеж,
бързо напредваше неговият строеж.
Стана той като бойна кула,
излязла от приказките за граф Дракула.
И измина само още час,
и каза бай Марин: "Готов съм аз!"
Събрахме съчки от гората, за да запалим баджата,
на бай Марин мечтата, а баджата зла голям *** му изигра.
Запуши, задими, окади всичко там.
Угасна и огненият плам, без да сбъдне бай Мариновия блян
прекрасна камина да си има,
когато дойде злата зима.
Да има камина-мечта,
пред нея да сбира родата,
а вечер на мечата кожа
да полягва блажено с жената.
Но не сбъднал своята мечта, ядоса се той накрая.
Размаха чук тежък и огромен и рече:
"Камина аз повече няма да строя,
тук в леглото до жената аз ще си стоя.
Друг това да прави,
щом има необуздани нрави.
Щом мирен не може да стои,
той камини да строи!!!"
P.S. Всяка случка с действителни лица и събития е напълно случайна!!!
© Славка Григорова All rights reserved.