Мечти без бряг 

Ще срещнеш някой ден моряк.
Ще ти разкаже за морето, за вълните.
Мълчи и слушай. За земя
и за любов не смей да питаш.

Земята е далечна тъй за него.
Любов, освен морето той не знай.
Ни пукната пара в моряшката му дреха,
но богатства във моменти граби той от всеки край.

Ти стой и слушай. Пък потривай си сълзите.
То не е тъй шеговито да те люшка
този дървен саркофаг. Кръв в очите,
пот и сол, воня и кал всяка вечер да те гушкат,

А той радостен, засмян, че среща хора разни,
че свободен е-свободен иска да си иде
от света чудат той някой ден. Днеска-джобовете празни,
утре, току-виж, за капитан е назначен!

Ех, мечти! Водата на никой не прощава:
нито капитан, ни прост моряк
ще могат да прокопсат! Само
там те  хоризонта гонят... Все натам...