Мечти без бряг
Мечти без бряг
Ще срещнеш някой ден моряк.
Ще ти разкаже за морето, за вълните.
Мълчи и слушай. За земя
и за любов не смей да питаш.
Земята е далечна тъй за него.
Любов, освен морето той не знай.
Ни пукната пара в моряшката му дреха,
но богатства във моменти граби той от всеки край.
Ти стой и слушай. Пък потривай си сълзите.
То не е тъй шеговито да те люшка
този дървен саркофаг. Кръв в очите,
пот и сол, воня и кал всяка вечер да те гушкат,
А той радостен, засмян, че среща хора разни,
че свободен е-свободен иска да си иде
от света чудат той някой ден. Днеска-джобовете празни,
утре, току-виж, за капитан е назначен!
Ех, мечти! Водата на никой не прощава:
нито капитан, ни прост моряк
ще могат да прокопсат! Само
там те хоризонта гонят... Все натам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Всички права запазени