Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят
и се реят в духа на свободата...
Политам с птиците -
тъй волна и щастлива!
Изпълвам сетивата си
със син лазур!
А мислите попиват
тишината на безкрая...
Където златните лъчи на слънцето
блестят и ме докосват с нежност
и ледът от сърцето ми ще разтопят.
Тогава тихо ще заплача...
а сълзите ми с дъгата ще се слеят -
усмихвам се
а болката притихва
под милувките на вятъра!
И тъй светло е в душата ми
забравям всички земни трудности...
Небето над върхът е тъй сияйно
потъвам в златистите отблясъци
и любовта крилата ми разтваря
в полета на същността ми...
07.05.2019г
Катя
© Катя Все права защищены
нов лазурен и вълшебен...
А пъстроцветната роса -
докосваше с надежда...
събрана в малки бисерни сълзи
в които се оглеждах!
А златните простори засияха -
обгърнати от любовта ми!
Че, трудни са житейските пътеки -
трънливи, кални и опасни
и трудно е пътека да проправиш
и светлина на нея да оставиш!
Затова политам с мечтите
те звезден дар са от Всемира...
А на вас приятели добри,
ви пожелавам от сърце, здраве,
щастие и радост!
Катя