Мечтите ми крила разтварят
Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят
и се реят в духа на свободата...
Политам с птиците -
тъй волна и щастлива!
Изпълвам сетивата си
със син лазур!
А мислите попиват
тишината на безкрая...
Където златните лъчи на слънцето
блестят и ме докосват с нежност
и ледът от сърцето ми ще разтопят.
Тогава тихо ще заплача...
а сълзите ми с дъгата ще се слеят -
усмихвам се
а болката притихва
под милувките на вятъра!
И тъй светло е в душата ми
забравям всички земни трудности...
Небето над върхът е тъй сияйно
потъвам в златистите отблясъци
и любовта крилата ми разтваря
в полета на същността ми...
07.05.2019г
Катя
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
