Мечтите ми крила разтварят
Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят
и се реят в духа на свободата...
Политам с птиците -
тъй волна и щастлива!
Изпълвам сетивата си
със син лазур!
А мислите попиват
тишината на безкрая...
Където златните лъчи на слънцето
блестят и ме докосват с нежност
и ледът от сърцето ми ще разтопят.
Тогава тихо ще заплача...
а сълзите ми с дъгата ще се слеят -
усмихвам се
а болката притихва
под милувките на вятъра!
И тъй светло е в душата ми
забравям всички земни трудности...
Небето над върхът е тъй сияйно
потъвам в златистите отблясъци
и любовта крилата ми разтваря
в полета на същността ми...
07.05.2019г
Катя
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Гавраил и Мария, благодаря ви от сърце за топлината и хубавите думи!
Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!Бъдете благословени! -
Красота , простор и безспирен полет, почувствах в стиха ти, Кате! Благодаря за преживяването и усещането! Поздравления!
-
Прекрасен финал.
Поздравление! -
Красимира, Ангелче и Владислав, благодаря ви от сърце за топлината,
хубавите думи и коментари!Пожелавам ви вдъхновена творческа вечер
и много успехи!Бъдете благословени!
-
Така е, когато човек мечтае, "се рее в духа на свободата", а когато е влюбен "ледът от сърцето се топи..!
-
Стойчо, Лия, Пепи, Младен и Мариана благодаря ви от сърце за
за топлината, хубавите думи и коментари!Благодаря и на авторите
добавили в любими!Бъдете благословени мили приятели!
Изгряваше денят нов лазурен и вълшебен
а пъстроцветната роса докосваше с надежда,
събрана в малки бисерни сълзи в които се оглеждах
а златните простори засияха обгърнати от любовта ми!
Че, трудни са житейските пътеки - трънливи, кални и опасни
и трудно е пътека да проправиш и светлина на нея да оставиш!
Затова политам с мечтите те звезден дар са от Всемира...
А на вас приятели добри ви пожелавам от сърце щастие и радост!
Катя -
Заразителни вяра и оптимизъм, " изпълващи сетивата със син лазур". Харесах, Катя!
-
-
Добре,че ги има тези златни простори,
тези чисти лазури...и след тъгата
да обичаме и чрез любов с крила политаме...
Добре,че има ги! Какво ли е без тях?
Единство от чернота и пропаст...
Благодаря ти,Изумрудке!
С крила, мечти и любов разпръскваш роса от Надежа. -
И колко тайни още крият безкрайните простори?
Безкрилите не ще узнаят.Крилатите ще ги познаем
по очите! Нали със звездно слово ни говорят!
Благодаря за новите поетични находки,Катя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
нов лазурен и вълшебен...
А пъстроцветната роса -
докосваше с надежда...
събрана в малки бисерни сълзи
в които се оглеждах!
А златните простори засияха -
обгърнати от любовта ми!
Че, трудни са житейските пътеки -
трънливи, кални и опасни
и трудно е пътека да проправиш
и светлина на нея да оставиш!
Затова политам с мечтите
те звезден дар са от Всемира...
А на вас приятели добри,
ви пожелавам от сърце, здраве,
щастие и радост!
Катя