Мечтите ми крила разтварят

 Небето над върхът       

 е тъй безкрайно синьо,

 потъвам в облаци от пух -

 на ръба на синевата...

 Мечтите  ми крила разтварят

 и се реят в духа на свободата...

 Политам с птиците -

 тъй волна и щастлива!

 Изпълвам сетивата си

 със син лазур!

 А мислите попиват

 тишината на безкрая...

 Където златните лъчи на слънцето

 блестят и ме докосват с нежност

и ледът от сърцето ми ще разтопят.

Тогава тихо ще заплача...

а сълзите ми с дъгата ще се слеят -

усмихвам се

а болката притихва

под милувките на вятъра!

И тъй светло е в душата ми

забравям всички земни трудности...

Небето над върхът е тъй сияйно

потъвам в златистите отблясъци

и любовта крилата ми разтваря

в полета на същността ми...

 07.05.2019г

 Катя