May 19, 2019, 6:40 AM

Мечтите ми крила разтварят

2K 8 11

 

 Небето над върхът       

 е тъй безкрайно синьо,

 потъвам в облаци от пух -

 на ръба на синевата...

 Мечтите  ми крила разтварят

 и се реят в духа на свободата...

 Политам с птиците -

 тъй волна и щастлива!

 Изпълвам сетивата си

 със син лазур!

 А мислите попиват

 тишината на безкрая...

 Където златните лъчи на слънцето

 блестят и ме докосват с нежност

 

и ледът от сърцето ми ще разтопят.

Тогава тихо ще заплача...

а сълзите ми с дъгата ще се слеят -

усмихвам се

а болката притихва

под милувките на вятъра!

И тъй светло е в душата ми

забравям всички земни трудности...

Небето над върхът е тъй сияйно

потъвам в златистите отблясъци

и любовта крилата ми разтваря

в полета на същността ми...

      

 07.05.2019г

 Катя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изгряваше денят -
    нов лазурен и вълшебен...
    А пъстроцветната роса -
    докосваше с надежда...
    събрана в малки бисерни сълзи
    в които се оглеждах!
    А златните простори засияха -
    обгърнати от любовта ми!
    Че, трудни са житейските пътеки -
    трънливи, кални и опасни
    и трудно е пътека да проправиш
    и светлина на нея да оставиш!
    Затова политам с мечтите
    те звезден дар са от Всемира...
    А на вас приятели добри,
    ви пожелавам от сърце, здраве,
    щастие и радост!
    Катя
  • Гавраил и Мария, благодаря ви от сърце за топлината и хубавите думи!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!Бъдете благословени!
  • Красота , простор и безспирен полет, почувствах в стиха ти, Кате! Благодаря за преживяването и усещането! Поздравления!
  • Прекрасен финал.
    Поздравление!
  • Красимира, Ангелче и Владислав, благодаря ви от сърце за топлината,
    хубавите думи и коментари!Пожелавам ви вдъхновена творческа вечер
    и много успехи!Бъдете благословени!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...