23 апр. 2008 г., 16:17

Мечтите са безплатни

786 0 3

Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.

И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.

Тя мечтае за безкрайния и синия простор,

а той е толкова далеч и така недостижим...

 

И прилив на сила и вяра напира вътре в мен

и ме кара да живея и да вярвам в моята мечта,

а тя е простичка - да съм свободна и да

преоткрия света от погледа на друг човек.

 

И ето, че отново стъпка моята мечта

и душата ми ранена за пореден път

се скита и част по част нарежда

своята изгубена и  толкова изстрадала съдба.

 

Но да те съдя, нямам право на това!

Ти създаваш и разбиваш мечтани светове,

но моята мечта не ще умре току така,

тя просто ще остане и ще се слее с вечността.

 

Живот... твоето второ име е неузнаваем!

 

21.04.2008 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...