23 abr 2008, 16:17

Мечтите са безплатни

  Poesía
782 0 3

Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.

И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.

Тя мечтае за безкрайния и синия простор,

а той е толкова далеч и така недостижим...

 

И прилив на сила и вяра напира вътре в мен

и ме кара да живея и да вярвам в моята мечта,

а тя е простичка - да съм свободна и да

преоткрия света от погледа на друг човек.

 

И ето, че отново стъпка моята мечта

и душата ми ранена за пореден път

се скита и част по част нарежда

своята изгубена и  толкова изстрадала съдба.

 

Но да те съдя, нямам право на това!

Ти създаваш и разбиваш мечтани светове,

но моята мечта не ще умре току така,

тя просто ще остане и ще се слее с вечността.

 

Живот... твоето второ име е неузнаваем!

 

21.04.2008 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...