Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.
И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.
Тя мечтае за безкрайния и синия простор,
а той е толкова далеч и така недостижим...
И прилив на сила и вяра напира вътре в мен
и ме кара да живея и да вярвам в моята мечта,
а тя е простичка - да съм свободна и да
преоткрия света от погледа на друг човек.
И ето, че отново стъпка моята мечта
и душата ми ранена за пореден път
се скита и част по част нарежда
своята изгубена и толкова изстрадала съдба.
Но да те съдя, нямам право на това!
Ти създаваш и разбиваш мечтани светове,
но моята мечта не ще умре току така,
тя просто ще остане и ще се слее с вечността.
Живот... твоето второ име е неузнаваем!
21.04.2008 година
© Радка Йорданова Всички права запазени
Сърдечен поздрав!