Мечтите ти не струват вече
В отнесения прилив на деня
вълните се отдръпват от прибоя.
По-силни са дори и от съня,
от жаждата, че съм отново твоя.
Пробита лодка, с алено платно,
ветрецът носи право към скалите.
Сърцето в пламъци пищи само
зове в очакване дори звездите.
И ти удавник в своите сълзи...
мечтите ти не струват вече.
Тежат и в нас съдбовните везни,
но аз оставам все по-надалече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
