Мечтите ти не струват вече
В отнесения прилив на деня
вълните се отдръпват от прибоя.
По-силни са дори и от съня,
от жаждата, че съм отново твоя.
Пробита лодка, с алено платно,
ветрецът носи право към скалите.
Сърцето в пламъци пищи само
зове в очакване дори звездите.
И ти удавник в своите сълзи...
мечтите ти не струват вече.
Тежат и в нас съдбовните везни,
но аз оставам все по-надалече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
