В отнесения прилив на деня
вълните се отдръпват от прибоя.
По-силни са дори и от съня,
от жаждата, че съм отново твоя.
Пробита лодка, с алено платно,
ветрецът носи право към скалите.
Сърцето в пламъци пищи само
зове в очакване дори звездите.
И ти удавник в своите сълзи...
мечтите ти не струват вече.
Тежат и в нас съдбовните везни,
но аз оставам все по-надалече.
© Николина Милева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
