Мечът на Темида
Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости
или с омраза сви се за последно?
Дали прекрачи райските врати
или пропадна в пъклената бездна?...
Лукавият потеглил е на лов.
Слугите му сценариите пишат,
търгувайки с Христовата любов,
подменяйки я с кървави фетиши!
Далече, в тилилейските гори,
под ключ е истината, поругана!
Ликът ѝ някой ден ще озари
планетата, но днес е още рано…
Такава ли е волята на Бог
или човекът сам си е виновен?
Забравил е поредния урок.
Надянал е предишните окови.
Налага санкции или скърбѝ…
Изглежда, на Твореца е обиден.
Какво очаква? Чудо може би,
наместо звън от меча на Темида!
Албена Димитрова
13.6.2022.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
