Мечът на Темида
Нощта раздипля траурен воал
над клепките притворени на здрача.
Войник прострелян, вечен сън заспал,
трева прегръща… Кой ще го оплаче???
Сърцето му успя ли да прости
или с омраза сви се за последно?
Дали прекрачи райските врати
или пропадна в пъклената бездна?...
Лукавият потеглил е на лов.
Слугите му сценариите пишат,
търгувайки с Христовата любов,
подменяйки я с кървави фетиши!
Далече, в тилилейските гори,
под ключ е истината, поругана!
Ликът ѝ някой ден ще озари
планетата, но днес е още рано…
Такава ли е волята на Бог
или човекът сам си е виновен?
Забравил е поредния урок.
Надянал е предишните окови.
Налага санкции или скърбѝ…
Изглежда, на Твореца е обиден.
Какво очаква? Чудо може би,
наместо звън от меча на Темида!
Албена Димитрова
13.6.2022.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени