26 июл. 2019 г., 22:36

Медал за Надежда! 

  Поэзия » Другая
642 0 2

        Малката Надежда

        трепетно оглежда

        нова Спортна зала -

        пълна с чест и слава.

        Някой вдига гири.

        Там прескок набират.

        А игриви ленти

        гимнастички теглят.

        -Искам да съм тука!

        Нося си обувки.

        И екипът чака

        в малкото ми сакче.

        - Миличка,не бива!

        Виж крачето свито!

        Нека догодина -

        лошото да мине!

        - Мамо,не разбираш!

        Трябва да тренирам.

        Шината е само 

        в болното коляно.

        Стъпка подир стъпка -

        като птичка пърхам...

        С лентата красива

        и медал ще имам!

 

 

 

 

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

20 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??