Малката Надежда
трепетно оглежда
нова Спортна зала -
пълна с чест и слава.
Някой вдига гири.
Там прескок набират.
А игриви ленти
гимнастички теглят.
-Искам да съм тука!
Нося си обувки.
И екипът чака
в малкото ми сакче.
- Миличка,не бива!
Виж крачето свито!
Нека догодина -
лошото да мине!
- Мамо,не разбираш!
Трябва да тренирам.
Шината е само
в болното коляно.
Стъпка подир стъпка -
като птичка пърхам...
С лентата красива
и медал ще имам!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
