Малката Надежда
трепетно оглежда
нова Спортна зала -
пълна с чест и слава.
Някой вдига гири.
Там прескок набират.
А игриви ленти
гимнастички теглят.
-Искам да съм тука!
Нося си обувки.
И екипът чака
в малкото ми сакче.
- Миличка,не бива!
Виж крачето свито!
Нека догодина -
лошото да мине!
- Мамо,не разбираш!
Трябва да тренирам.
Шината е само
в болното коляно.
Стъпка подир стъпка -
като птичка пърхам...
С лентата красива
и медал ще имам!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
