Малката Надежда
трепетно оглежда
нова Спортна зала -
пълна с чест и слава.
Някой вдига гири.
Там прескок набират.
А игриви ленти
гимнастички теглят.
-Искам да съм тука!
Нося си обувки.
И екипът чака
в малкото ми сакче.
- Миличка,не бива!
Виж крачето свито!
Нека догодина -
лошото да мине!
- Мамо,не разбираш!
Трябва да тренирам.
Шината е само
в болното коляно.
Стъпка подир стъпка -
като птичка пърхам...
С лентата красива
и медал ще имам!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
