26.07.2019 г., 22:36

Медал за Надежда!

1.2K 0 2

        Малката Надежда

        трепетно оглежда

        нова Спортна зала -

        пълна с чест и слава.

        Някой вдига гири.

        Там прескок набират.

        А игриви ленти

        гимнастички теглят.

        -Искам да съм тука!

        Нося си обувки.

        И екипът чака

        в малкото ми сакче.

        - Миличка,не бива!

        Виж крачето свито!

        Нека догодина -

        лошото да мине!

        - Мамо,не разбираш!

        Трябва да тренирам.

        Шината е само 

        в болното коляно.

        Стъпка подир стъпка -

        като птичка пърхам...

        С лентата красива

        и медал ще имам!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

20 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...