Малката Надежда
трепетно оглежда
нова Спортна зала -
пълна с чест и слава.
Някой вдига гири.
Там прескок набират.
А игриви ленти
гимнастички теглят.
-Искам да съм тука!
Нося си обувки.
И екипът чака
в малкото ми сакче.
- Миличка,не бива!
Виж крачето свито!
Нека догодина -
лошото да мине!
- Мамо,не разбираш!
Трябва да тренирам.
Шината е само
в болното коляно.
Стъпка подир стъпка -
като птичка пърхам...
С лентата красива
и медал ще имам!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »