24 авг. 2017 г., 20:45

Медоносно 

  Поэзия
5.0 / 3
1142 2 2
Листенце съм и спя в роса —
в сълзите ѝ блестя.
С дъждовен повей в небеса
и с птиците летя.
Пътувам сред цветя от смях –
край хиляди слънца.
Под техните лъчи запях –
до ярките лица.
Дали ще бъда тук след миг?
Или зефир студен
(след кратък и болезнен вик)
ще ме погълне в плен? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »