Медоносно

ЛуЛу
49 222

24 авг. 2017 г., 20:45

Поэзия

990 2 2

Листенце съм и спя в роса —

в сълзите ѝ блестя.

С дъждовен повей в небеса

и с птиците летя.

Пътувам сред цветя от смях –

край хиляди слънца.

Под техните лъчи запях –

до ярките лица.

Дали ще бъда тук след миг?

Или зефир студен

(след кратък и болезнен вик)

ще ме погълне в плен?

Нима с божествен дъх не бди

дръвчето ми над мен,

щом с нежна обич ме роди

в отминал летен ден?

Дръвчето ми живее в мен –

в най-златния ми цвят.

Светът от лъх не е лишен,

липите щом цъфтят.